Според някои хора тренировката е време напълно да „изключим“ съзнанието си и да се отдадем на физическото натоварване, като в същото време разтоварваме натрупаният психически стрес през деня.
За други обаче, особено при работа за развитие на мускулната маса, пълното съсредоточаване върху всяко повторение от всяко упражнение е ключът към наистина ефективната тренировка, защото позволява перфектно таргетиране и натоварване на желаният мускул или мускулна група.
Къде е истината? Може би някъде по средата…
Връзка между умът и физиката ни – какво представлява?
Връзката съзнание-мускулатура описва способността ни да усещаме колко добре натоварваме и тренираме всеки конкретен мускул в нашето тяло, както и възможността избирателно да активираме и така да таргетираме определени мускули и мускулни групи, за да извлечем максимална полза от своята тренировъчна програма.
Идеята е, че добрата невронна връзка между нашия мозък и мускулатурата ни позволява да усетим колко добре я тренираме и по този начин – да коригираме програмата си при нужда, за да таргетираме точно мускулът, който искаме да тергетираме с конкретното упражнение.
Предполага се че тази връзка ни позволява да се фокусираме върху целевите мускули, докато тренираме и така да ги усетим повече. А това се приема като знак, че тези мускули са активирани по-пълноценно.
Това усещане отговаря ли на фактите обаче? Да разберем:
Какво е проприоцепция и има ли приложение в тренировките?
Привържениците на идеята за връзка между съзнание и мускулатура я свързват с действително съществуваща сигнализираща система в тялото – а именно, проприоцепцията. Нека обясня:
Проприоцепцията е нашето усещане за позицията на собственото ни тяло в пространството, за движението и за производството ни на сила. Именно на нея дължиш способността си да качваш стълби без проблем, дори и в пълен мрак, да докоснеш носа си точно на върха, дори със затворени очи и т.н.
Проприоцепция постигаме благодарение на т.нар. проприоцептори – това са механични сензори в нашите мускулна маса и съединителни тъкани, които реагират на механични стимули, като мускулно разтягане и напрежение.
А конкретно усещането за мускулно напрежение идва от т.нар сухожилни органи на Голджи (GTO) – прориоцептори, разположени в сърцевината на мускулите ни, между сухожилията и клетките на мускулната тъкан. И въпросът тук е – можем ли да използваме сигналите от GTO, за да разберем съзнателно доколко упражнението, което изпълняваме, активира потенциала на конкретния мускул? Ами – не особено…
Докато GTOs могат да усетят активното механично напрежение в нашите мускули много точно, сигналите, които изпращат до мозъка, не съответстват линейно на общото напрежение, което мускулът изпитва в този момент. Затова и не можем да припишем връзката „съзнание – мускул“ на тях и да разчитаме на това реално свойство на тялото си, за да преценим колко добре се натоварваме. А и не всички мускулни влакна са свързани с GTO сензори. Всъщност – само около 25% от мускулните влакна придават информация на тези проприоцептори.
В заключение…
Да, телата ни са биологично оборудвани да усещат мускулно напрежение, но тази сигнализираща системата е много несъвършена за целите на тренировката ни, тъй като информацията, събирана от сензорите за напрежение в мускулатурата, не се пренася изцяло до невроните в мозъка ни, за да я оценим адекватно.
Ето защо, когато става въпрос за оценка ефективността на тренировките ни, трябва по-малко да се доверяваме на чувствата и усета си и по-скоро да разчитаме на откритията от научни изследвания и реалните резултати от измерването на напредъка по тялото си, за да изберем най-ефективните упражнения в тренировката си и да проектираме своята тренировъчна програма адекватно.